... с две липи отпред...
Със рани от главата до петите
докретах до един далечен праг.
И някак като сън са ми липите
и двама-трима старци, дето пак
прехвърлят броеници до дувара -
мънистата се губят като в пръст
в ръцете им. Лозите, вече стари,
със мъка раждат. И като на кръст
разпънати са винените истини,
с които, прокървила, есента
в забрава им налива младост в мислите ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация