Главата ми е натежала,
а мозъкът е празен скрин,
емоцията - излетяла,
размила се като в мъгла и в дим...
Някъде съм само телом,
духът фиксира суета
от пощенската ми кутия,
наречена нищожно самота...
А димните завеси стелят се
и трупат купища забвение,
към бездни тайничко ласкаят ме,
нашепват ми за опрощение. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up