21 нояб. 2008 г., 20:06
Главата ми е натежала,
а мозъкът е празен скрин,
емоцията - излетяла,
размила се като в мъгла и в дим...
Някъде съм само телом,
духът фиксира суета
от пощенската ми кутия,
наречена нищожно самота...
А димните завеси стелят се
и трупат купища забвение,
към бездни тайничко ласкаят ме,
нашепват ми за опрощение. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация