Nov 10, 2009, 8:02 PM

Див копнеж 

  Poetry » Love
648 0 4

Сърцето ми более от любов,

а трябва да си тръгна, но не мога:

кипи страстта, в гърдите ми - тревога

и див копнеж, и сатанински зов!

 

Прегръщам те - тъй ласкава, но клета;

обичана възбог от боговете,

но безотрадна... Сън ли е, кажи?!

Не чуваш ли - сърцето ми те моли...

 

И пада гръм над тихите тополи!

Лиричен дъжд вали, вали, вали...

Но гневен и сърдит е небосводът:

 

порой да рукне, буря да трещи!

А пролет е - в душата ми е пролет!

Обичам те! Обичаш ме и ти!

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??