10 nov 2009, 20:02

Див копнеж 

  Poesía » De amor
646 0 4

Сърцето ми более от любов,

а трябва да си тръгна, но не мога:

кипи страстта, в гърдите ми - тревога

и див копнеж, и сатанински зов!

 

Прегръщам те - тъй ласкава, но клета;

обичана възбог от боговете,

но безотрадна... Сън ли е, кажи?!

Не чуваш ли - сърцето ми те моли...

 

И пада гръм над тихите тополи!

Лиричен дъжд вали, вали, вали...

Но гневен и сърдит е небосводът:

 

порой да рукне, буря да трещи!

А пролет е - в душата ми е пролет!

Обичам те! Обичаш ме и ти!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??