ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
855 4423
Oct 24, 2008, 7:35 AM

Дива орхидея 

  Poetry » Love
2068 0 12

Когато очите ти гледат навътре,

а там, до нослето, е разплакан гримът,

пада отгоре ми нещо откъртено...

Думи не стигат, щом спрял е дъхът.

Вятърът клони щом запремята,

щом завали от очите,

от тежки копита щом стене душата,

ти замълчи и не питай...

Не питай за нищо! Пази ме така -

скъп спомен и светъл, и чист!

Защо ли целуна твойта коса

на клен пожълтелият лист?!

Измислен съм... Но съм роден от Искам те!

На твоя сън съм скритата идея

и нощна пеперуда по клепачите

сълзи да пия... Цъфва орхидея!

© Красимир Дяков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??