ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
855 4423
24 oct 2008, 7:35

Дива орхидея 

  Poesía » De amor
2069 0 12

Когато очите ти гледат навътре,

а там, до нослето, е разплакан гримът,

пада отгоре ми нещо откъртено...

Думи не стигат, щом спрял е дъхът.

Вятърът клони щом запремята,

щом завали от очите,

от тежки копита щом стене душата,

ти замълчи и не питай...

Не питай за нищо! Пази ме така -

скъп спомен и светъл, и чист!

Защо ли целуна твойта коса

на клен пожълтелият лист?!

Измислен съм... Но съм роден от Искам те!

На твоя сън съм скритата идея

и нощна пеперуда по клепачите

сълзи да пия... Цъфва орхидея!

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??