Да полетиш към спомена от раните,
понесени през миналото щастие,
това е истината - всеки брани я,
но казва - търсенето малко е.
Обичаме да спорим със студеното,
във сенчестия спомен да се сгушим -
тогава топло става - спираш времето
и ставаш по смирен, и смело стъпваш.
Къде си, спомен чист от топло време?
Къде е твойта малка, синя птица?
Усещаш ли, че искам да почина
от устрема на бъдното безветрие? ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up