niko_niko (Нико Ников)
198 331
1 июл. 2008 г., 20:28

Диво 

  Поэзия » Философская
512 0 2

Да полетиш към спомена от раните,

понесени през миналото щастие,

това е истината - всеки брани я,

но казва - търсенето малко е.

 

Обичаме да спорим със студеното,

във сенчестия спомен да се сгушим -

тогава топло става - спираш времето

и ставаш по смирен, и смело стъпваш.

 

Къде си, спомен чист от топло време?

Къде е твойта малка, синя птица?

Усещаш ли, че искам да почина

от устрема на бъдното безветрие?

 

Умирам и се раждам ежедневно.

През бъдни рани влизам и се връщам.

Такава е съдбата - вместо дребни -  

огромни, диви птици да прегръщам.

© Нико Ников Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??