Днес

Какво и днес ми трябва още?
Утрин – пак да ме посреща,
а през прозореца отворен,
слънцето да ме поглежда.

Тук съм, деня си да постеля,
по росата на тревата
и до дъно да изпие,
болката ми и тъгата.

Един бял лист – да му разкажа,
снощните тревоги и съмнения
и по реката да ги пусна,
отнесени от буйните течения.

И в градината си цветна,
пролетния ден да си посея,
семената – топли от надежда,
че и днес ме има и живея!
И още...