18.04.2017 г., 13:43 ч.

Днес 

  Поезия » Гражданска
515 1 1

Днес

 

Какво и днес ми трябва още?
Утрин – пак да ме посреща,
а през прозореца отворен,
слънцето да ме поглежда.

 

Тук съм, деня си да постеля,
по росата на тревата
и до дъно да изпие,
болката ми и тъгата.

 

Един бял лист – да му разкажа,
снощните тревоги и съмнения
и по реката да ги пусна,
отнесени от буйните течения.

 

И в градината си цветна,
пролетния ден да си посея,
семената – топли от надежда,
че и днес ме има и живея!
И още...

© Елеонора Крушева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??