Довчера имах бъдеще и минало,
а днес – едничка утринна звезда!
Стъклото на прозореца, изстинало,
брои на глас сълзите на дъжда,
че някак пусто става късно вечер,
когато тъмното заключи се у мен...
Но мисълта ми, стигнала далече,
посреща с радост утрешния ден!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up