Днес

12 feb 2010, 14:52

Poesía » Otra

805 0 7

Довчера имах бъдеще и минало,
а днес – едничка утринна звезда!
Стъклото на прозореца, изстинало,
брои на глас сълзите на дъжда,
че някак пусто става късно вечер,
когато тъмното заключи се у мен...
Но мисълта ми, стигнала далече,
посреща с радост утрешния ден!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Днес

Искате да прочетете повече?

Propuestas