ДНЕС
До утре ще изтлея,
а вчера вече – беше.
Сега дъждът навън
ме вика и ми пее
със капките студени
и със мокри тротоари.
Сега, не после – нито вчера,
ще ме повика някой.
Ще тръгна,
ще го търся.
И знам ще го намеря.
А утре ще е късно.
А утре ще се разминем –
може би.
Днес искам да обичам,
Днес искам да се смея.
© Елена Бързева All rights reserved.