May 26, 2009, 9:25 PM

Дневник 

  Poetry
725 0 7

И тази тетрадка

дето дращя на нея

вече я намразих

попила чрез мастилото

всички отражения

на мойта слабост...

толкова безлична

а необикновена е

скрила в страниците

прозаични

всичките ми страхове


Изписаните пожълтели листи

ту със ситен почерк-бисер

ту с нахвърлян грубо гняв

отразявал скътани провали

ревност болки или грях


Нямам сили да я смачкам

нито да я изгоря

толкова години тихомълком

сърцето ми е крила тя


Ще я подвържа здраво

ще я скрия от света

и няма няма утре да я вадя

не ми е нужна вече тя

 

© Виктория Стоянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Не крий бисерите си, освен от...прасетата. Но на нас, твоите приятели, земляче, хвърляй и утре по някое, белким сме проблеснали и ние! Ваше Благородие
  • Това "няма няма" и на мен леко ми прозвуча като разкаянието на махмурлията сутрин който казва " Няма да пия повече"...до следващия път, ама не бъдете лошички, оставете ме поне за малко да си повярвам
    Мерси, че се отбихте
  • Няма, няма...Повторението не винаги помага
  • Вики, не вярвам, че няма да я вадиш - така се заканваме, обаче толкова силно сме привързани към спомените....
  • много хубаво ! е, като я извадиш след години, ще ти се струва смешно писането в нея...
  • ... имало е не само слабости...! А е нужна... нужна... както ти самата на себе си!
    Вики - с изтъненост пишеш напоследък...
    Прегръщам тъгата ти и самата теб!
  • ...ту със ситен почерк-бисер
    ту с нахвърлян грубо гняв...

    Да бъдем себе си!
    Дори след хиляди тетрадки,
    а може би дори и в тях
    да бъдем- мЪничко по-близки
    на вечното хлапе у нас...

    Прегръщам те! )))))))))))
Random works
: ??:??