И тази тетрадка
дето дращя на нея
вече я намразих
попила чрез мастилото
всички отражения
на мойта слабост...
толкова безлична
а необикновена е
скрила в страниците
прозаични
всичките ми страхове
Изписаните пожълтели листи
ту със ситен почерк-бисер
ту с нахвърлян грубо гняв
отразявал скътани провали
ревност болки или грях
Нямам сили да я смачкам
нито да я изгоря
толкова години тихомълком
сърцето ми е крила тя
Ще я подвържа здраво
ще я скрия от света
и няма няма утре да я вадя
не ми е нужна вече тя
© Виктория Стоянова Todos los derechos reservados