Сенки тихо шепнат спомени забравени,
вятър носи песни стари недопявани.
Сякаш нощ безутешна в мене дреме,
тишината ми тежи, тежи като бреме.
В стъпките ми ехото глухо отзвучава,
търся светлина, но мракът ме пленява.
В думите разплитам нишки на мълчание,
времето се стича в бавно обещание.
Дните ме прегръщат в своята умора,
вечерта притихва в спомени и хора.
Само лунен лъч по пътя ми остана,
трепетно докосва незарастнала рана. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up