Дните ми са розов захарен памук -
красив наглед, ала понякога безвкусен.
А нощите тежат от недоверие.
Във въздуха витае неизреченост.
Сърцето ми е празно като есенно гнездо.
Напуснали са го мечтите-птици.
Фантазията ми рисува ледени цветя,
плете дантели по стъклото на небето.
Предчувствам неизбежно разминаване
с героите от сънища измислени.
И кръговете тъмни под очите ми
приличат ми на кръговете Адови. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up