Дните ми са розов захарен памук -
красив наглед, ала понякога безвкусен.
А нощите тежат от недоверие.
Във въздуха витае неизреченост.
Сърцето ми е празно като есенно гнездо.
Напуснали са го мечтите-птици.
Фантазията ми рисува ледени цветя,
плете дантели по стъклото на небето.
Предчувствам неизбежно разминаване
с героите от сънища измислени.
И кръговете тъмни под очите ми
приличат ми на кръговете Адови. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse