До истина. Мъжът след Нея...

Jan 12, 2009, 2:13 PM

Poetry

792 0 6

Прегриза думите.
Тръпчив ти бе пиедестала.
За ничие издигане
понякога излишни са крилата.
Навън е празно от претърсване.
А пулсът иронично тих,
в едно различно досбогуване
преглъща стария декор
на „Нея и Мъжът".

Отдавна преодоляваш себе си.
В очите и горчиш до бяло.
Най-много липсва ти
да знаеш,
че те нямат.
Разплиташ мислите припряно.
Различно е.
Растеш, когато падаш.
Очите й... очите й са сол.
Ти - раната.
Нави отново бримката.
Написа й...
Написа й, че може би
неделите ще помнят
... и вместо „двама ни" .
И вместо Хората.

И Нея...

А пъзелните дни,
сглобили многоточия,
са епилози. До истина.
Написа я...
Аплодисментите прегракнаха.
Това е.
И една тълпа. Един актьор.
Площад. Прозорец, но без стая.
Написа й... Солен е Раят.
И след парапета беше лесно.
Кратко.

Навън е плътно от осмисляне.
А пулсът парещо последно,
във своето двулично "до поискване"
преглъща стария декор -
„Мъжът след Нея".

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Kalatea (Ружа Матеева)

2009-01-13T16:02:44+02:00

Поезия - дълбока до тъмно! Истинско потъване в красивото!
Ивана59 (Иванка Гичева)

2009-01-13T13:37:05+02:00

Великолепно!
petinka67 (Петя Кръстева)

2009-01-13T06:17:53+02:00

Много!!!
icohim (Христо Стоянов)

2009-01-12T20:54:04+02:00

Поезията в метафори рядко е разбирана от хората и много често критикувана по тази причина! Тук човек вижда нещо различно - пристан - като абстрактна картина, но с последователен сюжет! Наистина сполучливо! Поздрави!
vitaniya (Таня Цветанова)

2009-01-12T15:12:54+02:00

Аплодисментите прегракнаха...

за да ти кажа - аплодисменти!
lips_of_angels (Ем)

2009-01-12T14:28:58+02:00

Растеш, когато падаш.

При теб ми е различно!Много,много е хубаво!