Кiara (Киара)
182 300
12 ene 2009, 14:13

До истина. Мъжът след Нея... 

  Poesía
789 0 6

Прегриза думите.
Тръпчив ти бе пиедестала.
За ничие издигане
понякога излишни са крилата.
Навън е празно от претърсване.
А пулсът иронично тих,
в едно различно  досбогуване
преглъща стария декор
на  „Нея и  Мъжът".

Отдавна преодоляваш себе си.
В очите и горчиш до бяло.
Най-много липсва ти
да знаеш,
                               че те нямат.
Разплиташ мислите припряно.
Различно е.
Растеш, когато падаш.
Очите й... очите й са сол.
Ти - раната.
Нави отново бримката.
Написа й...
Написа й, че може би
неделите ще помнят
 ... и вместо „двама ни" .
И вместо Хората.

И Нея...

А пъзелните дни,
сглобили  многоточия,
са епилози. До истина.
                              Написа я...
Аплодисментите прегракнаха.
Това е.
И една тълпа. Един актьор.
Площад. Прозорец, но без стая.
Написа й... Солен е Раят.
И след парапета беше лесно.
                                             Кратко.

Навън е плътно от осмисляне.
А пулсът парещо последно,
във своето двулично "до поискване"
преглъща стария декор -
            „Мъжът след Нея".

© Киара Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поезия - дълбока до тъмно! Истинско потъване в красивото!
  • Великолепно!
  • Много!!!
  • Поезията в метафори рядко е разбирана от хората и много често критикувана по тази причина! Тук човек вижда нещо различно - пристан - като абстрактна картина, но с последователен сюжет! Наистина сполучливо! Поздрави!
  • Аплодисментите прегракнаха...

    за да ти кажа - аплодисменти!
  • Растеш, когато падаш.

    При теб ми е различно!Много,много е хубаво!
Propuestas
: ??:??