Jun 16, 2007, 12:57 PM

До краен предел  

  Poetry
970 0 3
В сянката на мрака оставам с тъжно разбито сърце.
Тъгата ми стаята изпълва и в мрака студено изплува
твоето красиво лице...
Животът взе ми душата, а в нея бе ти,
животът студено зачака любовта да отшуми.

До краен предел се раздадох,
за теб, за нас, за любовта,
до краен предел дадох
моите твои сълзи.

Студено е в мене сега, студено с много тъга,
ако можеше само сега да си тук,
за борба с живота сили щях да имам отново напук.
Ако можеше в студа да ме стоплиш,
предел няма да има...

© Джени-фенка All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??