16.06.2007 г., 12:57 ч.

До краен предел  

  Поезия
971 0 3
В сянката на мрака оставам с тъжно разбито сърце.
Тъгата ми стаята изпълва и в мрака студено изплува
твоето красиво лице...
Животът взе ми душата, а в нея бе ти,
животът студено зачака любовта да отшуми.

До краен предел се раздадох,
за теб, за нас, за любовта,
до краен предел дадох
моите твои сълзи.

Студено е в мене сега, студено с много тъга,
ако можеше само сега да си тук,
за борба с живота сили щях да имам отново напук.
Ако можеше в студа да ме стоплиш,
предел няма да има...

© Джени-фенка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??