До края на света
Когато розата във вазата изсъхне и дойде утринта,
когато ароматът ти се слее с дневните цветя,
когато жарко слънце покосява младите треви
и вятър скръбен вее в моите коси,
когато въздухът не стига и секва всеки вик
и осъзнаваш, че отлетял е и този кратък миг;
когато малчуган рисува с цветни бои,
а друго е унесено във весели игри,
когато мъж ридае, потънал в нищета,
загубил своята краница - любовта;
когато дойде отново нощта
и тъмна перелина обвие града,
когато писък прониже твоето сърце
и учуден погледнеш в тъмното нечие лице;
когато видеш падаща звезда и пожелаеш си мечта -
тогава аз ще държа твоята ръка
и ще си пожелавам да съм с теб...
до края на Света!
© Даниела All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви искрено!
-
До самия й край!
Прекрасен стих, Даниела.
Поздрав.
-
Хубаво и обичащо!Прекрасно е.
с обич. -
"...когато видеш падаща звезда и пожелаеш си мечта -
тогава аз ще държа твоята ръка
и ще си пожелавам да съм с теб...
до края на Света!" - Толкова е нежно!!!
Прекрасен стих!!!
Поздрав! -
Вълнуващо и търсещо съпричастност!Нека има обич за всички!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
