7 ene 2008, 12:15

До края на света 

  Poesía » De amor
779 0 5

Когато розата във вазата изсъхне и дойде утринта,

когато ароматът ти се слее с дневните цветя,

когато жарко слънце покосява младите треви

и вятър скръбен вее в моите коси,

когато въздухът не стига и секва всеки вик

и осъзнаваш, че отлетял е и този кратък миг;

когато малчуган рисува с цветни бои,

а друго е унесено във весели игри,

когато мъж ридае, потънал в нищета,

загубил своята краница - любовта;

когато дойде отново нощта

и тъмна перелина обвие града,

когато писък прониже твоето сърце

и учуден погледнеш в тъмното нечие лице;

когато видеш падаща звезда и пожелаеш си мечта -

тогава аз ще държа твоята ръка

и ще си пожелавам да съм с теб...

                                                             до края на Света!

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви искрено!
  • До самия й край!
    Прекрасен стих, Даниела.
    Поздрав.
  • Хубаво и обичащо!Прекрасно е.
    с обич.
  • "...когато видеш падаща звезда и пожелаеш си мечта -
    тогава аз ще държа твоята ръка
    и ще си пожелавам да съм с теб...
    до края на Света!" - Толкова е нежно!!!

    Прекрасен стих!!!
    Поздрав!
  • Вълнуващо и търсещо съпричастност!Нека има обич за всички!
Propuestas
: ??:??