Dec 4, 2018, 9:32 PM

До края ще горчи 

  Poetry
333 0 0
ДО КРАЯ ЩЕ ГОРЧИ
Душата ми е стон и вик,
някъде през космоса преминал.
Един безконечен миг
в сълзата ми застинал.
Седя на тротоара с надежда,
че ще чуя: „Дъще моя!“,
но безнадеждно залезът поглежда,
а аз загивам във пороя
от мечти единствено за теб,
но безразличен е прибоя -
идват и си отиват вълните слепи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Борисова All rights reserved.

Random works
: ??:??