До края ще горчи

4.12.2018 г., 21:32 ч.

Поезия

332 0 0

ДО КРАЯ ЩЕ ГОРЧИ
Душата ми е стон и вик,
някъде през космоса преминал.
Един безконечен миг
в сълзата ми застинал.
Седя на тротоара с надежда,
че ще чуя: „Дъще моя!“,
но безнадеждно залезът поглежда,
а аз загивам във пороя
от мечти единствено за теб,
но безразличен е прибоя -
идват и си отиват вълните слепи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

До края ще горчи

Искате да прочетете повече?

Предложения