ДО КРАЯ ЩЕ ГОРЧИ

Душата ми е стон и вик,
някъде през космоса преминал.
Един безконечен миг
в сълзата ми застинал.
Седя на тротоара с надежда,
че ще чуя: „Дъще моя!“,
но безнадеждно залезът поглежда,
а аз загивам във пороя
от мечти единствено за теб,
но безразличен е прибоя -
идват и си отиват вълните слепи.
Тръгвам и вървя години
с една луна несбъдната в душата,
изгревът бърза да ме подмине,
не може слънцето да пресуши сълзата.
Редят се молбите ми камбанно,
но Бог ме гледа от небето и мълчи.
Всичко е толкова измамно.
А болката във мен до края ще горчи...

04 12 2015