Със стъклени парчета дланите разрязах,
за първи път исках да усетя, че боли...
С кръвта си любовта към тебе аз белязах
и търсих те в чуждите погледи...
Болеше ме, когато те оставих,
но нямах избор, разбери;
кърви сърцето, но не забравих,
че за него всичко беше ти...
... а в шепите ми сълзите капеха,
заприличали на кристали, смесени с кръв...
Две думи на пода изписваха:
"Обичам те!", но не преставам да желая своята смърт...
Животът ми изтича като пясък,
изчезва някъде в безкрайното море...
В себе си запазих онзи блясък,
който кара сърцето само тебе да зове...
© Алехандра All rights reserved.
Ситът ти е хубав, но бъди силна!