До-ла-ре
Зъл, начумерен, чевръсто крача
смет да преровя, преварил здрача.
С яд тананикам: до-ла-ре, до-ла-ре…
де ни натика, доларе, доларе?!…
По витрините позира стока
високомерно, с цена жестока.
Гърми естрада: до-ла-ре, до-ла-ре
за тебе страдам, доларе, доларе!…
Месечината плахо изгрява.
Еква от нейде жабешка врява
с ноти сърдити: до-ла-ре, до-ла-ре…
що ни затри, ти, доларе, доларе!…
Облак далече в мрака пресвятка.
Ветрец на листи мъка изплаква.
Щурец щурука: до-ла-ре, до-ла-ре…
що щеш ти тука, доларе, доларе?!…
Куче бездомно някъде вие.
Там монотонно часовник бие.
Бухал приглася: до-ла-ре, до-ла-ре…
от де довтаса, доларе, доларе?!…
Вън ще нощувам, край зид ще зъзна.
Ще се сънувам в кола луксозна.
Клаксон ще пее: до-ла-ре, до-ла-ре…
за теб копнея, доларе, доларе!…
Беден и жалък аз ще издъхна
нещо в чувала на гръб помъкнал,
ще пея, плача: до-ла-ре, до-ла-ре…
а ти ще скачаш, доларе, доларе!…
© Тодор Колев All rights reserved.