15.10.2010 г., 22:05 ч.

До-ла-ре 

  Поезия » Гражданска
469 0 0

До-ла-ре

 

                                                Зъл, начумерен, чевръсто крача

смет да преровя, преварил здрача.

     С яд тананикам: до-ла-ре, до-ла-ре…

де ни натика, доларе, доларе?!…

 

По витрините позира стока

високомерно, с цена жестока.

Гърми естрада: до-ла-ре, до-ла-ре

за тебе страдам, доларе, доларе!…

 

                                               Месечината плахо изгрява.

                                               Еква от нейде жабешка врява

    с ноти сърдити: до-ла-ре, до-ла-ре…

що ни затри, ти, доларе, доларе!…

 

Облак далече в мрака пресвятка.

Ветрец на листи мъка изплаква.

Щурец щурука: до-ла-ре, до-ла-ре…

що щеш ти тука, доларе, доларе?!…

 

                                               Куче бездомно някъде вие.

                                               Там монотонно часовник бие.

                                               Бухал приглася: до-ла-ре, до-ла-ре…

от де довтаса, доларе, доларе?!…

 

Вън ще нощувам, край зид ще зъзна.

Ще се сънувам в кола луксозна.

Клаксон ще пее: до-ла-ре, до-ла-ре…

за теб копнея, доларе, доларе!…

                                              

                                               Беден и жалък аз ще издъхна

  нещо в чувала на гръб помъкнал,

      ще пея, плача: до-ла-ре, до-ла-ре…

   а ти ще скачаш, доларе, доларе!…

 

 

© Тодор Колев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??