Попила от сребристата му пяна,
на бряг превърнат в късче сол,
умиращата мида - скрита тайна
откъсна от корубата си стон.
Размърда черупките си черни
пресъхнали на пясъка златист
и с водорасли вплетени във мрежи
на мен разкри под залеза ръждив
как тръгва си сама и не видяла
най-прелестната кремава зора.
Как бърза към безкрая разпиляла
безценните си перлени зърна. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up