Попила от сребристата му пяна,
на бряг превърнат в късче сол,
умиращата мида - скрита тайна
откъсна от корубата си стон.
Размърда черупките си черни
пресъхнали на пясъка златист
и с водорасли вплетени във мрежи
на мен разкри под залеза ръждив
как тръгва си сама и не видяла
най-прелестната кремава зора.
Как бърза към безкрая разпиляла
безценните си перлени зърна. ...