Не се сърди, че рядко идвам вече,
при тебе с мъката да поседя.
С годините ми става по-далече.
Пред снимката ти слагам аз цветя.
Тя, снимката и да я няма, сине,
сърцето ми за тебе все боли.
Понякога уж малко ми помине
и после пак започва да вали…
Опитвам се да почна отначало,
но няма време вече за това.
А и да имаше пак щях да бъда цяла,
до тебе, сине, все тъй с обичта. ...