До редник №413

Nov 10, 2009, 11:38 AM

Poetry » Love

619 0 3

Седя съвсем сама,
мисля си с какво сгреших.
Всеки ден пиша ти писма,
но отговорът им го няма.
Може би ще трябва да се променя,
но не мога да съм друг човек...
Аз ще бъда тази - същата,
обичаща те във всеки ред.
Крия се дори от тъмното,
ала нощта винаги
идва с тихи стъпки...
и страх ме е да си помисля ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

До редник №413

Want to read more?

Random works