До редник №413

10 nov 2009, 11:38

Poesía » De amor

613 0 3

Седя съвсем сама,
мисля си с какво сгреших.
Всеки ден пиша ти писма,
но отговорът им го няма.
Може би ще трябва да се променя,
но не мога да съм друг човек...
Аз ще бъда тази - същата,
обичаща те във всеки ред.
Крия се дори от тъмното,
ала нощта винаги
идва с тихи стъпки...
и страх ме е да си помисля ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

До редник №413

Искате да прочетете повече?

Propuestas