alehandra (Алехандра)
28 36
Jan 1, 2010, 10:05 PM

До самотност догарям 

  Poetry
1095 0 4

В полунощ догарям до самотност,

за да може в съзнанието си да ме изградиш.

Зачената от прашинка волност -

клетка няма да ти стигне, за да ме уловиш.

 

 

Помниш ли как обичах те - до глухост,

на талази капеше тишината.

Всяко кътче в душата беше лудост -

търсеше ме там, където свършва светлината.

 

 

Очите ми до сляпост те желаеха,

усещах пулса ти в кръвта си.

Изтезавах всяка рана - ялова,

за да може да нахлуеш в плътта ми...

 

 

А сутрин - прераждах се до цялост,

анатемосана да те чувствам до последно.

Наивна бях, не осъзнавах, че си грешка,

оставих се да страдам вечно...

© Алехандра All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??