1.01.2010 г., 22:05 ч.

До самотност догарям 

  Поезия
1170 0 4
В полунощ догарям до самотност,
за да може в съзнанието си да ме изградиш.
Зачената от прашинка волност -
клетка няма да ти стигне, за да ме уловиш.
Помниш ли как обичах те - до глухост,
на талази капеше тишината.
Всяко кътче в душата беше лудост -
търсеше ме там, където свършва светлината.
Очите ми до сляпост те желаеха,
усещах пулса ти в кръвта си.
Изтезавах всяка рана - ялова,
за да може да нахлуеш в плътта ми... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алехандра Всички права запазени

Предложения
: ??:??