Без теб денят е зейнал като ров,
готов да ме погълне в дълбините.
Душата ми е плач и стон, и зов...
Защо те няма?
Кой ли да попитам?
Къде си, мой последен, светъл грях?
Сърцето ми болезнено замира...
Защо ни раздели на този свят?
Изваяй, Боже, друг -
за мен и него!
Небето онемяло... сипе мрак...
Вселената с болезнен вик обгръщам: ...