7 may 2009, 19:55

До сетен дъх... 

  Poesía
716 0 12
Без теб денят е зейнал като ров,
готов да ме погълне в дълбините.
Душата ми е плач и стон, и зов...
Защо те няма?
Кой ли да попитам?
Къде си, мой последен, светъл грях?
Сърцето ми болезнено замира...
Защо ни раздели на този свят?
Изваяй, Боже, друг -
за мен и него!
Небето онемяло... сипе мрак...
Вселената с болезнен вик обгръщам: ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Билярска Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??