Nov 26, 2014, 10:09 PM

До сетен дъх 

  Poetry » Love
528 1 0
Тя рисува болката си върху листа
и сетне дъхът й ще спре,
ще висне уморено нейната глава
на студената земя чело ще опре.
Нима не вижда той това
че болка й е причинил?
А беше вкарал лудостта
и така смъртта й беше подарил.
Тя чакала е може би с дни
една едничка вест от него само
и морно подпирала е тя глава,
на прозореца, вместо на нечие рамо. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина Петкова All rights reserved.

Random works
: ??:??