Тя рисува болката си върху листа
и сетне дъхът й ще спре,
ще висне уморено нейната глава
на студената земя чело ще опре.
Нима не вижда той това
че болка й е причинил?
А беше вкарал лудостта
и така смъртта й беше подарил.
Тя чакала е може би с дни
една едничка вест от него само
и морно подпирала е тя глава,
на прозореца, вместо на нечие рамо.
Та нека чиста му е съвестта!!!
А той не ще те помни мила.
Напразно сигурно си сторила това.
Под тази твоята черупка гнила
крили са се хиляди слова.
Нечути те останаха во веки
и няма веч на кой да ги дариш.
Не се вини, дори да чувстваш се отрепка
окови на омраза няма как да разрушиш.
Омразата по силна е от любовта.
Не се е родил човек, които да го промени
и двете обиколили са света,
но светът около тях се върти!!!
© Полина Петкова Всички права запазени