Jun 8, 2010, 6:34 PM

До скоро... 

  Poetry » Other
570 0 5
Пее портата със есенен тенор
и се отваря - за изпращане се готви.
И пеят капчиците дъжд във хор,
вълни танцуват в бисерните локви.
И гледат ме очи старешки,
опитват се да скрият тежащите сълзи,
в себе си понесли чувствата горещи
на спомени, надежди и мечти.
И казвам "чао", и портата прекрачвам,
и тръгвам към колата с чанта във ръка,
а след мене, макар и неочаквано,
ме потупа някой по гърба. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Стоянов All rights reserved.

Random works
: ??:??