Пее портата със есенен тенор
и се отваря - за изпращане се готви.
И пеят капчиците дъжд във хор,
вълни танцуват в бисерните локви.
И гледат ме очи старешки,
опитват се да скрият тежащите сълзи,
в себе си понесли чувствата горещи
на спомени, надежди и мечти.
И казвам "чао", и портата прекрачвам,
и тръгвам към колата с чанта във ръка,
а след мене, макар и неочаквано,
ме потупа някой по гърба. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up