8 jun 2010, 18:34

До скоро... 

  Poesía » Otra
560 0 5
Пее портата със есенен тенор
и се отваря - за изпращане се готви.
И пеят капчиците дъжд във хор,
вълни танцуват в бисерните локви.
И гледат ме очи старешки,
опитват се да скрият тежащите сълзи,
в себе си понесли чувствата горещи
на спомени, надежди и мечти.
И казвам "чао", и портата прекрачвам,
и тръгвам към колата с чанта във ръка,
а след мене, макар и неочаквано,
ме потупа някой по гърба. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Стоянов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??