И пак ще дойде зимата - студената...

и пак сърцата ще се слеят във едно.

Тогава аз и ти пред камината,

ще подарим на душите си любов!

Зимата - студената, дето най я мразех,

сега превърна се за мен в мечта.

Спомена любим запазих

за нас, но не и за пролетта!

Ще бъдеш толкова близо до мен

и още по-близо до сърцето ми!

Ще си пожелаем - любов, нощ и ден,

и да не забравим от какво изгарят душите ни!

Самотата ще бъде някаква измислица,

която всъщност плаши ме до смърт...

Сега спътница е тя, не изменница...

Целувам те! До зимата... до следващия път!!!

ПОСВЕТЕНО!!!