И пак ще дойде зимата - студената...
и пак сърцата ще се слеят във едно.
Тогава аз и ти пред камината,
ще подарим на душите си любов!
Зимата - студената, дето най я мразех,
сега превърна се за мен в мечта.
Спомена любим запазих
за нас, но не и за пролетта!
Ще бъдеш толкова близо до мен
и още по-близо до сърцето ми!
Ще си пожелаем - любов, нощ и ден,
и да не забравим от какво изгарят душите ни!
Самотата ще бъде някаква измислица,
която всъщност плаши ме до смърт...
Сега спътница е тя, не изменница...
Целувам те! До зимата... до следващия път!!!
ПОСВЕТЕНО!!!
© Мария Всички права запазени