До среща със Слънцето
Минава оня сезон на чувства изгубени.
По брега на душите ни тихо вали.
И тръгвам нанякъде до среща със Слънцето,
а в изгрева може би отново си ти?
Какво е дъгата без спомени срутени?
Мачтите корабни лежат на брега.
Остава пясък, китара и музика,
от които сърцето крещи...
Галина Москова
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up