Пътечка тясна през гората
обрасла в дъхави цветя,
по нея да вървим ни маха
и ни повежда към върха.
А той гигантът отвисоко
потъва в гъстата мъгла.
Магия сякаш надълбоко
го скрива – вижда се едва.
Нали е лято и лъчите
на слънцето блестят, блестят
и той отново от мъглите
могъщ се извисява пак. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up