Добрата самота
Добрата самота
Все повече обичам тишината,
уюта на добрата самота,
расте в душата ширината,
и космоса, и вечността.
Приветствам слънчевото време
и всички приливи в кръвта,
и непомръкналата нежност,
и щедрите дълбоки синева.
Не винаги са нужни ветрове,
не винаги дъждът е топъл,
но у дома светът зове, зове...
зове сърдечния заветен вопъл.
Стихийно вдигам ятаган
на всичките коварни мисли,
на всичките крадци в съня –
жадувам хоризонти чисти.
Над вечни радости и драми
вали безценна светлина,
понякога прииждат урагани,
но тук е светло у дома.
Все повече обичам тишината,
утеха е добрата самота,
дочувам пулса на недрата,
на космоса, на вечността.
© ЛЪЧИСТА All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Сам, но не самотен - всеки има нужда от лично пространство!
-
На фона на "добрата самота"тези"вдигнати ятагани" ми приличат на стихийно бедствие.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
