Добрата самота

p74poli (ЛЪЧИСТА)
297 99

4.02.2017 г., 12:55 ч.

Поезия » Философска

311 1 2

Добрата самота

Все повече обичам тишината,
уюта на добрата самота,
расте в душата ширината,
и космоса, и вечността.

Приветствам слънчевото време
и всички приливи в кръвта,
и непомръкналата нежност,
и щедрите дълбоки синева.

Не винаги са нужни ветрове,
не винаги дъждът е топъл,
но у дома светът зове, зове...
зове сърдечния заветен вопъл.

Стихийно вдигам ятаган
на всичките коварни мисли,
на всичките крадци в съня –
жадувам хоризонти чисти.

Над вечни радости и драми
вали безценна светлина,
понякога прииждат урагани,
но тук е светло у дома.

Все повече обичам тишината,
утеха е добрата самота,
дочувам пулса на недрата,
на космоса, на вечността.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Katriona (Кети Рашева)

2017-02-04T15:17:37+02:00

Сам, но не самотен - всеки има нужда от лично пространство!
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2017-02-04T14:01:19+02:00

На фона на "добрата самота"тези"вдигнати ятагани" ми приличат на стихийно бедствие.