От хоризонта слънцето възкръсва,
и нежно светлина любовно ръси,
усмихнато целува утринта.
Последните листа отронва есента,
а вятърът се втурва да ги гони,
танцувайки с оголените клони.
Мъглата засрамена се стопява,
и планината гордо се възправя,
ухае на кафе разбуденият град.
Той дните не брои, затуй е млад:
часовник няма, нито календар,
на всеки ден щастлив се радва, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up